Как най-лошите моменти от живота ни правят това, което сме
(Despair, 1893-1894, Edvard Munch)
Като възпитаник на ориста постоянно съм се чудел по какъв начин някои хора, когато се сблъскат с огромни провокации, като че ли черпят мощ от тях. Не един път съм чувал онази известна мъдрост, че това е обвързвано с намирането на смисъл. Дълго време смятах, че смисълът е някъде там, някаква велика истина, която чака да бъде открита. С времето обаче започнах да съзнавам, че истината е без значение. Наричаме това " намиране на смисъл ", само че по-добре да го назоваваме " изфабрикуване на смисъл. "
Последната ми книга беше за това по какъв начин фамилиите се оправят с другите компликации. Една от майките, които интервюирах имаше две деца с тежки недъзи. " Хората постоянно ни споделят неща от рода на " Господ не дава повече, в сравнение с можеш да понесеш ", само че деца като нашите не са орисани за подарък. Те са подарък, тъй като това е, което ние сме избрали. " - споделяше тя.
Правим сходни избори през целият си живот. Когато бях във втори клас, Боби Финкел организираше празненство за рожденият си ден и предложения всички от класа ни, с изключение на мен. Майка ми допусна, че е станала някаква неточност и се обади на госпожа Финкел, която сподели, че Боби не ме харесва и не желае да бъда на неговото празненство. В този ден мама ме заведе в зоологическата градина и ядохме прелестни мелби. Когато бях в седми клас, едно от децата в учебният рейс, ми постави прякор " Пърси " като образно за моето поведение и от време на време той и неговата група повтаряха тази провокация по време на цялото пътешестване с рейс, 45 минути на отиване, 45 минути на връщане, " Пърси! Пърси! Пърси! Пърси! " Когато бях в осми клас, нашият преподавател ни сподели, че всички хомосексуални мъже развиват фекална инконтиненция поради контузията на аналния сфинктер. Завърших учебно заведение без даже да вървя в кафетерията, където сядах при девойките и ми се подиграваха за това или сядах при момчетата и ми се подиграваха, че съм момче, което би трябвало да седи при девойките.
Оцелях през детството с помощта на комбинация от избягване и устойчивост. Това, което тогава не знаех, само че в този момент към този момент знам е, че отбягването и издръжливостта могат да бъдат началото на намирането на смисъл. След като откриеш това значение би трябвало да го въплътиш в нова еднаквост. Трябва да вземеш контузиите и да ги направиш част от това, което си станал. Трябва да обърнете най-лошите моменти от живота ви в роман за успех, разкриващ една по-добра персона, в отговор на нещата, които са ви наранили.
Една от другите майки, които интервюирах, до момента в който работех върху книгата си, е била изнасилена като тийнейджърка и има дете от това обезчестяване, което е направило на нищо проектите й за кариера и е разрушило всичките й прочувствени връзки. Когато я срещнах тя беше на 50, попитах я: " Мислиш ли постоянно за мъжа, който те е изнасилил? " Тя отговори: " Преди мислех за него с яд, само че в този момент единствено го скърбя. " Аз помислих, че го съжалява тъй като той е бил толкоз първичен, с цел да направи такова нещо. И я попитах: " Съжаление? " А тя отговори: " Да, тъй като той има красива щерка и две прелестни внучета и не знае за това, а аз зная. Така че, както се оказва, аз съм късметлийката. "
Някои от нашите битки са с неща, с които сме родени: полът, половата ориентировка, расата, някакво увреждане. Някои са с неща, които са ни се случили: да си политически пандизчия, да си жертва на обезчестяване, да си оживял от вихър. Идентичността включва присъединение към общественост, с цел да се черпи мощ от тази общественост и да се дава сили на другите в нея. Включва заместването на " само че " с " и " -- не " аз съм тук, само че имам рак ", а по-скоро " имам рак и съм тук ".
Когато се усещаме засрамени ние не можем да разкажем нашите истории, а те са основата на нашата еднаквост. Намери смисъл и построи еднаквост. Това се трансформира в моята мантра. Да намериш смисъл, значи да промениш себе си. Изграждането на еднаквост, значи да промениш света. Всички ние, със заклеймявани идентичности, се сблъскваме всеки ден със следния въпрос: до какъв брой да се нагаждаме към обществото, като се въздържаме и до какъв брой да пречупваме границите, на това, което се приема за годен живот? Да създадеш смисъл и изградиш еднаквост не поправя неправдите. Само ги трансформира в полезности.
Януари тази година пътувах до Мианмар, с цел да интервюирам политически пандизчии и бях сюрпризиран, че те са доста по-малко огорчени, в сравнение с чаках. Повечето от тях бяха направили умишлено нарушаванията, които са ги довели до затвор и те са влезнали там с високо вдигнати глави и излизат от там, години по-късно, към момента с високо вдигнати глави. Д-р Ма Тхида, изтъкнат деятел за човешки права, която съвсем умря в затвор и изкара доста години в непоколебим тъмничен затвор, ми сподели, че е признателна на своите тъмничари за времето, което е имала да разсъждава,за мъдростта, която е придобила, за шанса да усъвършенства медитативните си умения. Тя е намерила своето значение и е построила изключителна еднаквост. Хората, които срещнах, не бяха толкоз огорчени, колкото чаках, за това, че са в пандиза, само че също по този начин не бяха и толкоз разчувствани, колкото чаках по отношение на промените, които течаха в тяхната страна. Ма Тхида сподели: " Бирманците сме известни с изключителната си доброта в сложни моменти, само че също и с недоволството, когато всичко е наред " и също: " фактът, че се вършат промени и промени, не омаловажава продължаващите проблеми в нашето общество, които се научихме да виждаме толкоз добре, до момента в който сме в пандиза. " Аз я разбрах, че споделя, че отстъпките придават единствено малко човещина, а цялостното очовечаване следва, че трохите не са същото, като да имаш място на масата, което значи, че даже да намериш смисъл и да съградиш еднаквост, към момента може да си пъклен гневен.
Никога не съм бил изнасилван и в никакъв случай не съм се сблъсквал с нещо, което даже да прилича затвор в Бирма, само че като американски гей, съм изпитвал предразсъдъците и даже омразата. Аз обаче открих смисъл и съградих еднаквост. Това е трик, който научих от хора, които са изживели надалеч по-лоши неща, от това, което аз в миналото съм изпитал. В младостта си съм стигал до екстремизъм в опитите си да бъда хетеросексуален. Записах се в нещо, наречено сурогатна полова терапия, в която хора, които се назоваха доктори, предписваха нещо, което назоваха извършения с дами, които пък се назоваха сурогати. Те не бяха тъкмо проститутки, само че не бяха и напълно нещо друго. Моята фаворитка беше русокоска, южнячка, която в последна сметка ми призна, че в действителност е некрофил и е приела работата, откакто е имала неприятности долу в моргата.
Тези преживявания в последна сметка ми помогнаха да имам някакви щастливи физически преживявания с дами, за което съм признателен, само че бях във война със себе си и изкопах ужасни рани в душeвността си.
Не търсим мъчителни преживявания, които да посекат нашата еднаквост, по-скоро намираме идентичността си вследствие на мъчителни преживявания. Не можем да понесем безсмислено изтезание, само че можем да поемем голяма болежка, в случай че имаме вяра, че има смисъл. Лесното ни прави по-малко усещане, в сравнение с напъните. Бихме могли да бъдем себе си и без изживените удоволствия, само че не и без нашите премеждия, които ни карат да търсим смисъл.
През 1988 бях в Москва да интервюирам художници от Съветската опозиция и чаках работите им да бъдат дисидентски и политически. Но радикалното в творбите им лежи в действителност усилието да внедрят още веднъж човечността в общество. Един от художниците ми сподели: " Обучени сме не за художници, а за ангели. "
През 1991 още веднъж отидох да видя художниците, за които бях писал и бях с тях по време на преврата, който постави завършек на Съветският Съюз. Те бяха измежду основните уредници на съпротивата. На третия ден от преврата, един от тях предложи да отидем до Смоленская. Отидохме, подредихме се пред барикадите и малко по-късно колона от танкове се появи. Войникът в първия танк сподели: " Имаме експлицитни заповеди да разрушим тази укрепление. Ако се махнете от пътя ни няма потребност да ви нараняваме, само че в случай че не помръднете, няма да имаме избор, с изключение на да ви прегазим. " Художникът, с който бях сподели " Дай ни единствено минутка. Дай ни минутка да ти кажем за какво сме тук. " Войникът скръсти ръце и художникът се впусна в възхваление на демокрацията на Джеферсън, по метод, по който даже ние, които живеем в такава народна власт не бихме могли да си представим. И той продължаваше, и продължаваше, а боецът гледаше и по-късно поседя за към минута и сподели: " Това, което казваш е правилно и ние би трябвало да се преклоним пред волята на народа. Ако ни разчистите задоволително място, с цел да обърнем, ще се върнем там, от където дойдохме. " Това и направиха. Понякога построяването на значение може да ти даде нужния речник, с цел да се бориш за безспорната си независимост.
Русия ми отвори очите за това, че подтисничеството построява силата да му се противопоставиш и аз последователно осъзнах, че това е крайъгълният камък на идентичността. Трябваше ми еднаквост, с цел да ме избави от тъгата. Движението за права на гейовете показва свят, в който моите лутания са победа. Политиката на еднаквост постоянно работи на два фронта: дава горделивост на хората, които имат несъмнено положение или характерност и кара останалият свят да се отнася с такива хора по-нежно и по-любезно. Това са две напълно разнообразни инициативи, само че напредъкът във всяка сфера, рефлектира върху другата. Политиката на еднаквост може да бъде нарцистична. Хората възхваляват някоя разлика, единствено тъй като я имат. Хората лимитират света и действат в обособени групи, без съпричастност един към различен. Но вярно разбрана и умно практикувана, политиката на идентичността би трябвало да разшири нашето схващане за това какво значи да бъдеш човек. Идентичността сама по себе си не би трябвало да е блажен етикет или златен орден, а гражданска война.
Бих имал по-лесен живот, в случай че бях хетеросексуален, само че това нямаше да съм аз. Сега ми харесва повече да бъда себе си от концепцията да бъда някой различен. Дори съм дебитор на Боби Финкел поради всички тези ранни прекарвания, които ме доведоха до този миг и съм безпределно и абсолютно признателен за живота, за който в миналото направих всичко допустимо да трансформира.
Гей деятеля Харви Милк един път беше запитан от по-млад гей, какво би могъл да направи, с цел да помогне на придвижването. Тогава Харви Милк сподели: " Излез и кажи на някого. " Винаги има някой, който желае да отнеме човечността ни и постоянно има истории, които могат да я върнат. Ако живеем намерено можем да победим омразата и да разтеглим живота на всички.
Намерете смисъл. Изградете еднаквост. И по-късно поканете света да показа вашата наслада.
(Melancholy, 1894-1896, Edvard Munch)
Автор: Андрю Соломон
Картини: Edvard Munch
